История на Пекин - Общ преглед

- Очарователна си, страшно се радвам пак да се видим. Беше супер секси да те наблюдавам как яздиш като амазонка. Това ме е възбуди още. Следващия път като се разберем, ще знам, че може и по-дълго да почакам, няма проблем.

Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правела венци и китки и пеела. И вечер, когато слънцето захождало и с последни лъчи озарявало височините, дето били бащините ѝ колиби, то се прощавало с най-хубавата пастирка на света, която, подскачайки като дете и окичена с венец от златна игличина, прибирала обичното си стадо.

- С какво ще помагаш, тук с компютър не става, най-много да се контузиш...

Замълча за секунда и тъкмо щях пак да почна да се извинявам, тогава ми отговори:

— Стани, Сивушке, стани! — освободи я от ярема Боне и почна да я вдига за рогата.

Из тъмните гори по цял ден се чували гърмежи от ловджийски шишанета, по широките поляни ехтели звънци от гойни стада, усоите се пълнели от момински песни, младежки викове и сладкогласни кавали.

— подвиква Боне и със страх гледа как кравата му все повече се уморява и губи сили.

с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка капеше пяна. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава.

- Цял да ме изгорят - това съм. Мойта Магдалина иска сама да си избере другар.

— Вещица! — въздъхна пак Лазо. — Ей, Благолаж, приел бих такава смърт, казвам ти, приел бих.

При спор, който не може да бъде решен съвместно с избрания онлайн магазин, можете да използвате сайта ОРС.

.. Да, ама следобед, те бяха готови с бройлерите, а вътрешности, крака, перушина, кръвта, всичко събрано и трябва да се изкара нагоре в планината, за да не привлича хищници към двора и животните. Тогава бай Данчо разправя:

Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до ??????? край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска марана.

- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *